На 19 февруари 2026 г. България отбеляза 153 години от гибелта на Апостола на свободата – Васил Левски. В този ден учениците от ПГТЕ „Христо Ботев“ изразиха своето преклонение чрез две силни и взаимно допълващи се инициативи – театралната възстановка „Процесът на Левски – съд на идеалите“ и участието си в националния общ рецитал на стихотворението „Обесването на Васил Левски“.
„Процесът на Левски – съд на идеалите“
В двора на училището ученици от 10. и 11. клас представиха авторска театрална постановка в изчистен стил и със сериозен, символичен тон. Без декори и излишен реквизит, чрез силата на словото, паузата и присъствието, те пресъздадоха не просто историческия процес срещу Левски, а моралния съд на времето.
В центъра – изправен и спокоен – стоеше Левски. Срещу него – съдът като символ на институцията, прокурорът като глас на властта, защитникът като глас на идеалите. Гласът на времето напомни, че истинската присъда не се произнася в съдебната зала, а в паметта на поколенията.
Кулминацията настъпи с произнасянето на присъдата: „Съдът осъжда човека.“ Но финалните думи подчертаха голямата истина – че идеалите не могат да бъдат обесени. Минутата мълчание, с която завърши постановката, превърна двора в пространство на размисъл и вътрешен поклон.
Национална инициатива – общ рецитал в 12:00 часа
След въздействащата театрална част ученици от 8. и 11. клас се включиха в Националната инициатива за отбелязване на годишнината, стартирала през 2021 г. по идея на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Пловдив. Всяка година на 19 февруари точно в 12:00 часа ученици от цялата страна едновременно изпълняват стихотворението „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев.
Към тази родолюбива инициатива се присъединиха и нашите ученици, които заедно със своите връстници от цяла България сведоха глави в знак на преклонение. Общият рецитал създаде силно усещане за съпричастност и единство, превръщайки паметта за Левски в жив урок по чест, смелост и отговорност.
Двете инициативи – театралната възстановка и националният рецитал – се допълниха естествено. Първата постави въпроси. Втората даде общ национален отговор. И в двете прозвуча една и съща истина: свободата не е даденост, а отговорност.
Поклон пред Апостола на свободата!
